Слънце и Луна
Майсторите от Тревненската художествена и архитектурна школа използват два символа, които най-често виждаме вградени във вратичките от долапите на старите къщи. Ткриваме ги и като елемент от ракли, тавани и входни врати на домове и църкви.
Наричат ги „тревненската шашарма“. Представляват „гонещи се“ правоъгълници в квадратна композиция или иначе казано - квадрат, който се „върти“. Когато квадратът се „върти“ по посока на часовниковата стрелка, се свързва със Слънцето и архетипа на мъжката същност. Когато се „върти“ обратно на часовниковата стрелка, се свързва с Луната и архетипа на женската същност. Заедно, двата символа изразяват баланса между мъжкото и женското начало. Символите не са умозрителни, а създават енергийно поле на хармония и, както казват в древността: „Когато Мъдростта (женското начало) и Силата (мъжкото начало) са в хармония, тогава се ражда Красотата (Синът Божи).“
На езика на изкуствознаещите, това са символите „сувастика“ (Слънце) и „свастика“ (Луна).
Това са знаците на хармонията по нашите земи и то от най-дълбока древност. Българите са ги използвали по същия начин, както в Изтока използват знака „Ин-Ян“.